БОЛНИЦА





Тази бяла варосана зала на градската болница, 
до самите стени прилепените бели легла 
и лица побледнели по тях, и лица меланхолни 
с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки 
като черни оголени клони на зимния сняг, 
тези сухи ръце и ракривени болни усмивки, 
и очи може би вече вгледани в другия свят.


Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни 
със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът, 
и звънът, и звънът на големия стенен часовник 
сякаш тежките стъпки на близката смърт.


1923 г.